„Евро“, „възмущение“ и „протест“ са думите, които хората избраха в традиционната класация „Дума на годината“ за 2025 г. на платформата „Как се пише?“. „България“, „дете“ и „Русия“ са най-употребяваните думи в интернет медиите според медийния мониторинг на Sensika Technologies – партньор на инициативата. Най-споменаваната личност в медиите е Доналд Тръмп, следван от Владимир Путин и Володимир Зеленски.
Вотът на хората като анализ на годината
На четвърта позиция при гласуването, само на половин процент след „протест“, е „волейбол“, а след него се нареждат „мършляк“, „джен зи“, „когато па-“, „главно Д“, „бюджет“ и „локали“. Някои от думите са части от по-големи изрази, които лесно се разпознават – например: „Кой разпореди това безобразие?“, „държава с главно Д“ и др.
Двете големи теми на изминалата година намериха своето логично отражение. Първата е присъединяването към еврозоната. Втората – протестите, изпъкна в самия край на 2025 г. – този факт, заедно с взривната им сила, се оказа решаващ за високия резултат на думите „безобразие“ и „протест“, смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова, организатори на изследването.
Веселина Седларска, друг член на журито, е убедена, че никой от анализите за изминалата година не е толкова кратък, ясен и точен, колкото списъкът с 10-те думи, предложени от журито за гласуване след обсъждане на предложенията, направени от хората. „Това е българската 2025 година – приемане в еврозоната и гняв срещу корупционното и арогантно управление. И една светла искра – волейболната гордост. На тези, които не харесаха думите, казвам: вината не е в огледалото“, допълва тя.
Публичното гласуване показва кои думи хората възприемат като най-представителни за 2025 г. Те бяха избрани от журито, съставено от дългогодишни наблюдатели и участници в обществените процеси у нас, както и от езикови експерти: д-р Павлина Върбанова – създателка на платформата „Как се пише?“, доц. Георги Лозанов – философ и медиен експерт, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и д-р Иван Ланджев – поет и есеист.
От Sensika подкрепиха тазгодишното издание с данни и медиен мониторинг, като свързаха резултатите от вота с реалните тенденции в новинарското отразяване и онлайн дискусиите. Така става ясно, че тези думи не са само символични – те са дълбоко вградени в начина, по който събитията са били представяни, обсъждани и разбрани.
Най-често срещаните думи в медиите
20-те най-често споменавани думи в медийното пространство са: „България“, „дете“, „Русия“, „Украйна“, „САЩ“, „война“, „Европа“, „помощ“, „президент“, „политика“, „министър“, „подкрепа“, „цена“, „евро“, „социален“, „сигурност“, „управление“, „министерство“, „комисия“, „семейство“.
Интересно е, че две нови думи са влезли в класацията – това са „евро“ и „сигурност“. Появата на общоевропейската валута е закономерна, а сигурността по света става все по-проблематична и високо ценена.
Думи, родени от контекста
Тези думи не изплуваха изолирано от контекста. Политическото напрежение остана високо през цялата година, която завърши с мащабни протести. Макар и в края на годината, обсъждането на протестите в медиите е било в достатъчно голям обем, за да може ключовите думи на протестите да надделеят над другите в информационното поле. Най-употребяваните думи функционират като езикови сигнали, които обобщават сложни събития чрез моментално разпознаваеми препратки.
Медийното отразяване и онлайн дискусиите често се фокусираха върху отделни личности, а не върху институции – отражение на силно персонализираната политическа среда. Имената на български политически фигури като Бойко Борисов, Делян Пеевски, Румен Радев и Кирил Петков бяха сред най-често споменаваните, редом с международни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Володимир Зеленски и Еманюел Макрон.
Огромното предимство в споменаването на Доналд Тръмп пред останалите световни лидери подчертава значението на геополитическите действия на президента на САЩ. Тази комбинация от вътрешни и глобални фигури показва как вътрешнополитическите дебати в България все по-често протичат паралелно с международни развития – особено по въпроси, свързани с война, сигурност и политическото бъдеще на Европа. Изразеното доверие, напрежение или очаквания се насочват не към абстрактни политики, а към конкретни хора.
Езикът като огледало на обществото
Думите на годината за 2025 г. улавят момент на преход и напрежение в българското общество. „Евро“ отбелязва ключов икономически и политически кръстопът. „Възмущение“ дава глас на натрупано недоволство. „Протест“ показва как това недоволство се е превърнало в действие.
Езикът не просто следва събитията – той оформя начина, по който ги разбираме и помним. Погледът към думите – както чрез публичния избор, така и чрез медийните данни – дава по-ясна картина за колективното настроение и силите, които го движат.
За допълнителна перспектива читателите могат да прегледат и думите на годината от предишни издания, които показват как се променят езикът и приоритетите на обществото.
Медиен анализ на Sensika за кампанията „Думи на годината 2025 с „Как се пише?“.
Числата показват общия брой на употребите на най-често срещаните в медиите думи, които са значими за обществото. Обединени са данните за някои сродни думи. Индексирани са 9 000 000 публикации от над 9000 информационни източника на български език: новинарски сайтове, онлайн портали, сайтове на електронни медии, блогове и др.
