В социалните мрежи в България изходът от предстоящите избори вече изглежда предрешен. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира във Facebook и TikTok. И по обем, и по интерес публикациите за Радев и новата му коалиция изпреварват всички останали още преди началото на предизборната кампания.
Първият от серията мониторингови доклади на BFMI за изборите, изготвен в партньорство със Sensika, показва как координираната онлайн активност във Facebook и TikTok влияе върху видимостта, обхвата и възприеманите обществени нагласи още преди кампанията да е навлязла в пълна сила. Това е първото издание на мониторинга и обхваща периода до 17 март 2026 г., малко повече от месец преди парламентарния вот на 19 април.
Първият съвместен доклад на BFMI и Sensika обхващaше изборите в България, Румъния и Косово през 2024 г.
Несигурност, страх и поляризация
България влиза в осмите си парламентарни избори в рамките на последните пет години на фона на обстановка, която улеснява манипулативната политическа комуникация. Антикорупционните протести от 2025 г. свалиха едно правителство, без обаче да разрешат натрупаното обществено недоволство. Преминаването към еврото в началото на 2026 г. засили икономическата тревожност и остави българските избиратели в състояние на повишена несигурност и податливост към внушения. Години на краткотрайни и често сменящи се правителства допълнително подкопаха доверието в институциите и отслабиха способността на партиите да се конкурират в среда, формирана от алгоритми.
В този вакуум съдържанието, основано на страх, процъфтява. Войната на Русия срещу Украйна, както и новият конфликт в Близкия изток, осигуряват почти неизчерпаем поток от поляризирано и поляризиращо съдържание, което платформите са склонни да усилват. Случаят не е изолиран, а се вписва в по-широка европейска картина на избори, уязвими към дигитална манипулация, на фона на близки във времето изборни процеси в Унгария, Словения и България.
Естествен растеж или координирано усилване
Мащабът на неофициалните мрежи и скоростта на този растеж повдигат въпроса: доколко тази видимост отразява реална обществена подкрепа и доколко е резултат от координирано усилване и неавтентично поведение?
В доклада са описани мрежи, изградени върху повторно използване на страници и групи в социалните мрежи, координирано публикуване и тактики за усилване, които са специфични за отделните платформи. Това затруднява разграничаването между реален обществен импулс и изкуствено създадена видимост. Публично достъпните данни не позволяват пряко да се установи кой стои зад тези мрежи, но показват ясно кой политически актьор печели най-много от тяхната активност.
Какво показват данните
Данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите. Още в основните изводи на доклада BFMI посочва, че Радев вече е „спечелил изборите в социалните мрежи“.
Залогът е голям и заради мащаба на платформите. Към края на 2025 г. Facebook достига до 65% от пълнолетните в България, а TikTok има 2,63 милиона потребители на възраст 18+, или 47,6% от пълнолетното население, като е и най-бързо растящата платформа в страната с 21,4% годишен ръст.
В TikTok хаштагът #rumenradev е натрупал над 90 милиона гледания в хиляди видеа. Темпът му на растеж е няколко пъти по-висок от този на сравними политически хаштагове. Във Facebook големи мрежи от групи и страници показват бърз ръст на членовете, висока честота на публикуване и устойчива ангажираност. Анализът на 30-те най-големи групи в подкрепа на Радев отчита над 1,3 милиона членства, което се равнява приблизително на 400 000 до 600 000 уникални потребители.
Така въпросът вече не е само кой има по-силно послание, а кой разполага с по-силна инфраструктура за разпространение.
Тактики за манипулация
Анализът откроява три повтарящи се тактики, използвани за изкуствено разширяване на обхвата.
Първата е повторното използване и придобиване на съществуващи страници в социалните мрежи, за да се генерира първоначална ангажираност и да се задейства алгоритмично разпространение. В един документиран случай профил за авточасти втора употреба е преименуван на „Румен Радев — новият министър-председател“.
Втората е координираното и неавтентично поведение в мрежите, включително синхронизирано публикуване и повтарящи се модели на послания. Докладът описва групи от профили, които едновременно администрират множество страници и групи, а съчетанието между високи гледания, ниска ангажираност, повтарящи се лозунги и внезапни скокове в трафика сочи към систематично, а не органично усилване.
Третата е присвояване на политически хаштагове, така че да се потискат конкурентни наративи и да се пренасочва видимостта. При ПП-ДБ например основният хаштаг в TikTok е бил толкова масово залят с враждебно и несвързано съдържание, че коалицията се е оттеглила от него, с което е изгубила естествен обхват сред колебаещите се избиратели. Тези тактики не действат изолирано. Те се подсилват кръстосано между платформите и с течение на времето формират структурирана система за усилване. Резултатът е размиване на границата между органична ангажираност и координирана активност. На практика става все по-трудно да се различат изкуствено произведеният консенсус и реалните обществени нагласи.
Препоръки
Констатациите сочат необходимост от по-структуриран отговор на координираната онлайн манипулация, особено в контекста на изборите. Сред основните препоръки са укрепване на институционалния капацитет за наблюдение в реално време, по-голяма прозрачност около усилването на съдържание и платформено създаваната видимост, по-тясно сътрудничество между институции, изследователи и независими наблюдатели, както и по-висока обществена осведоменост за това как алгоритмичното разпространение оформя политическата видимост.
Най-големият риск не е само за самия изборен ден. По-трайният ефект е политическа среда, в която изкуствено произведеният консенсус и реалните обществени нагласи стават все по-трудни за разграничаване.
